А бяхме млади... особено аз 1. Двама старци седели на една пейка в парка. Единият попитал: - Пешо, какво четеш бе? - Не знам. - отговорил другия. - Е как, нали четеш на глас бе? - Е да, ама нищо не чувам. 2. Старец седи в парка и край него минава млада и красива жена с къса пола. Дядото казал: - Имате дупка на чорапа. Тя се огледала и като видяла, че няма, се развикала: - Как не ви е срам? Няма никаква дупка! - Като нямате дупка, откъде го обухте? 3. Двама господина седели на пейка в парка гледайки момичетата, минаващи покрай тях. - Знаеш ли - въздъхвайки казал единият - когато бях млад, трябваше само да видя хубавичко момиче и ми ставаше веднага. - А сега? - Сега... зрението ми се развали... 4. Късогледа баба гледа телевизия. По едно време вика на дядото: - Гледай ги бе, какви мръсотии показват! По наше време нямаше такива безобразия! - Какви мръсотии, ма! Фидел Кастро яде банан! 5. Двама старци разговарят за секса. Единият казва на другия: - Знаеш ли, открих средство за оправяне на жени и в нашата възраст, но не е виагра, а по-евтино. - Я кажи какво е, - веднага попитал другият. - Вземаш два молива и си го бинтоваш между тях, така, че гумичките на молива малко да стърчат. Вторият старец веднага го направил и отишъл в публичен дом да опита. Влязъл вътре, взел си дама и се усамотили с нея. Изведнаж от стаята се разнесъл страшен писък и викове. Всички се втурнали да видят дали няма издевателства над обслужващия персонал. Влезли вътре и виждат дамата да се превива от смях и да казва: - Виждала съм всякакви - и криви, и прави, и плоски, и кръгли, но на носилка да ми го носят - за първи път виждам... 6. Бременна жена с къса пола пътува в автобуса. Срещу нея седи някакъв дядка. Поглежда я и казва: - Момченце ще се роди, а? - Как познахте? - Вижда му се брадата. 7. Дядо и баба вечерят. По едно време дядото нещо си припомнил и взел да се подсмихва. Бабата се заинтересувала: - Кажи, кажи ми за какво се сети! - Аа, не мога... Ти ще се засегнеш, ще речеш нещо... Но бабата настояла и накрая дядото й признал: - Абе спомняш ли си ти едно време, като бяхме млади и неопитни... И като се любихме за пръв път... Ти взе, че пръдна! На бабата й станало много неудобно. По някое време обаче и тя взела да се подсмихва и след дълги увещания склонила да каже защо: - Абе мъжо... Знаеш ли, мисля в момента, че то аз и сега мога да пръдна, ама ти... 8. Баба се оплаква: - Не си чувствам краката вече. Няма ми ги вече краката. Поглежда надолу и възкликва: - А, търлъците са ми тук.